До средата на есента ваканционно селце в Русия се радвало на живот и туризъм, селото било пълно и всички се радвали на хубавото време. Но с наближаването на зимния период мястото се обезлюдявало и котките нямали къде да отидат и оставали на улицата. През топлите месеци животните свиквали да се хранят благодарение на местните жители, така че когато зимата селото се изпразвало, им било трудно да намерят храна.
В това време на помощ се притичала пенсионерката Анна Марковна. Жената ходела по улиците, събирала котки и ги хранила. Храната била проста, но сърдечна, което е много важно през студения сезон. Котките, осъзнавайки, че няма да има друга храна, изяждали лакомството с удоволствие. През лятото уличните котки свиквали с хората, така че напълно се доверявали на пенсионерката.
„Не се оплаквайте, че храната е проста. Готвя каша с яхния за себе си и ви гощавам със същото. Ако ня някой му е студено елате в хамбара ми, там условията не са като в хотел, но няма вятър и не капе от покрива. Направих ви матраци, за да спите удобно. Бих ви завела на ветеринар, но просто нямам с какво да платя за кастрацията“, каза Анна Марковна на котките, които дошли, привлечени от миризмата на храна.
Зимата се усещаше, и в продължение на няколко дни пенсионерката събрала няколко дузини котки в плевнята си.
Благодарение на Анна Марковна котките оцеляват през студената и гладна зима, а когато станвало топло, те отново поемали по своя котешки път, тичайки из дачите, привлечени от миризмата на барбекю от туристите. През лятото котките по-рядко посещавали възрастната жена, но понякога тичали, пеейки песен и изразявайки благодарност.
Понякога забравяме, че зимата е трудна не само за нас, но и за животинките навън, но благодарение на хора, като баба Анна, тази зима в селото няма да умре нито едно коте.
Споделете тази прекрасна история с вашите приятели!
