В тази красива история за лоялност и преданост ви запознаваме с една възрастна вдовица, която живееше сама и имаше котка-другарче на име Василий. За да има от какво да живеят опашатите й питомци, възрастната жена започнала почасова работа в местен магазин. Всеки ден котаракът излизал на разходка из улиците на града, а когато стопанката му се прибирала от работа, той вече я чакал на входната врата. Баба обичаше котарака си и винаги му носеше нещо вкусно.
За жалост един ден на възрастната жена й прилошало в магазина и тя била откарана с линейка в болницата с диагноза инсулт, възстановяването от който може да отнеме много месеци или дори години. Котката чакала своята любима баба, но тя така и не се появила, въпреки всичко Василий продължавал да седи около къщата всеки ден, чакайки своята стопанка. Хората започнали да хранят котката, мислейки, че някой я е изхвърлил на улицата.
Няколко дни по-късно състоянието на бабата се подобрило и тя помолила съседката да наглежда котката. Съседката се страхувала, че Василий вече си е тръгнал отдавна, но го намерила да седи до портата, като четириногото не позволяваше на никое животно или човек да припарва до имота. Котаракът прекарвал нощите в изоставен гараж, а на сутринта изтичвал до къщата си, чакайки своята любима баба да се появи.
Известно е, че любовта към животните дава сили и енергия. Когато възрастната жена разбрала, че нейният Вася се оказва герой, настроението й се подобрило и тя започнала да се възстановява по-бързо от очакваното. Скоро жената била изписана у дома, където продължила да се лекува в комфортна среда и разбира се в компанията на своя лоялен другар, който никога не я забравил.
Понякога любовта на животните е много по-силна от колкото можем да си представим и със сигурност ни дава сили и надежда в трудни моменти.
ТЕКСТ : MOZACHE
Споделете тази статия с вашите приятели!
