Карлос Фреско е жител на Уелс.
Едно от любимите неща на Карлос било да се разхожда в парка с домашния си любимец на име Монти. Породата на Монти е лабрадудъл. Той и кучето най-много от всичко обичали да се изкачват по планините заедно, по-специално често покорявали връх Пент-И-Ван.
Монти бил на десет, като през целия си живот кучето било много умно, подвижно и игриво. Карлос обичал безгранично домашния си любимец и често си спомнял времената, когато е имал труден живот и тежки моменти, но Монти се появил и всичко сякаш станало по-лесно, кучето върнало желанието за живот у човека и му давало сили с безграничната си любов всеки ден, любов, която Карлос никога нямало да забрави.
Скоро обаче бедата ги застигнала, в местната ветиринарна клиника кучето било диагностицирано с онкологично заболяване – рак на кръвта. Карлос веднага започнал да взема необходимите мерки по отношение на лечението и кучето било подложено на химиотерапия. За щастие процедурата подействала и кучето започнало да се справя с болестта.
За съжаление имало рецидив и състоянието на Монти бързо се влошило. Карлос осъзнал, че загубата на приятеля му е неизбежна. Тогава човекът решил да прекара последните мигове с неговия най-мил другар, който го е дарявал през годините с толкова много топлина и доброта по специален начин.
Монти обичал разходките в планината, но вече не можел да се движи както преди, още по-малко да скача и да тича. Карлос обаче не бил от тези, които се отказват лесно, той измислил как да остави кучето да се разходи в планината. Човекът взел количка, сложил одеяло на дъното и настанил приятеля си там, след което се запътили към любимия връх, който така обичали да покоряват заедно.
Бутайки количката по пътя кучето и собственикът срещнали много хора, които научили за съдбата на Монти. Хората били трогнати от силната връзка между Карлос и неговия домашен любимец. Мнозина спрели да погалят кучето, някои помогнали за бутането на количката.
Дори в последните мигове от живота си Монти успял да даде радост и позитив на хората. Освен това историята му се превърнала в напомняне, че животът е мимолетен и трябва да ценим всеки един момент с любимите ни хора и любимци, да не ги приемаме за даденост и никога да не ги оставяме да се чувстват нещо различно от това, че са истински обичани.
Когато кучето и Карлос били на върха на планината, и двамата били безкрайно щастливи. Човекът си направил снимка за спомен. За съжаление Монти починал скоро след това. Карлос бил много разстроен от смъртта на приятеля си.
Той обаче се радвал, че животът го е дарил с такова прекрасно куче, което никога няма да забрави и най-вероятно един ден те отново ще бъдат заедно.
ТЕКСТ : MOZACHE
Споделете тази красива история с вашите приятели!
