Това е история за предаността, истинската любов и вярността. И тази история не е за човек, а за едно куче, което олицетворява всички тези качества… обикновено куче на име Цезар.
Всичко започнало един летен ден, когато собственикът му Ал Илхан забелязал, че домашният му любимец отсъствал всяка сутрин за час, два. Когато това станало систематично, той решил да последва кучето и научил неговата тъжна тайна.
Това са Илхан и Цезар. Обикновен човек и обикновено куче.
Цезар, никога не се отличавал със своеволие, следователно странното му поведение учудило Илхан. Когато човекът решил да последва кучето, той нямал представа колко дълго ще бъде пътуването. Минали през почти целия град, до покрайнините. Цезар уверено хукнал по-нататък, до място, което Илхан познавал много добре и всичко му станало ясно. Той не се изненадал, когато кучето му го докарало до гроба на баща си Мехмет Илхан.
Преди две години бащата на Илхан, Мехмет, бил частично парализиран и лекарите препоръчали да му вземат животно помощник. Семейството на Илхан осиновили бездомното кученце от приюта – обикновено, но очарователно куче. През това време Цезар толкова се привързал към новия си господар, толкова свикнал да помага на стареца, че не можел да си представи различен живот и не се разделял за секунда от него. Уви, годините си взели своето – Мехмет бил приет по спешност в болницата и никога не се завърнал у дома.
Цезар никога не видял за последно господаря си, и не успял да се сбогува с него, както би искал. Той обаче разбрал всичко и семейството му го взели с тях за последно сбогом. В интернет бързо се разпространили снимките опечаленото куче до ковчега на Мехмет Илхан, сякаш иска да му каже последно сбогом и да завърти опашка с влажно носле.
Хората виждали болката му, но малцина можели да си представят колко голяма е тя. Дори самият Ал Илхан не разбрал веднага, но когато научил всичко, избухнал в сълзи там, на гроба на баща си, там заедно с Цезар. Това било единственото място, където кученцето видяло господаря си за последно и всеки ден ходил при него тайно и смирено.
Никой не може да забрани на Цезар да скърби за стария господар и времето няма сила тук, кучето винаги ще помни стария Мехмет.
Понякога не осъзнаваме колко много значим за нашите домашни любимци. За нас те са част от семейството, а за тях ние сме целият им свят.
ТЕКСТ : MOZACHE
Споделете тази прекрасна история с вашите приятели!
