Преди три години, възрастното куче на име Бианки успява да се измъкне през входната врата, докато семейството му се мести в нов дом. Бианки, известен още като г-н Б., бил на 15 години и имал здравословни проблеми, което кара семейството му да се притесни за неговата безопасност. Те отложили преместването си с няколко дни и търсели денонощно своето любимо кученце, но без успех.
„Търсиха го възможно най-дълго, но накрая трябваше да продължат с местенето“, сподели Ейприл Хауърд, директор на Dorchester Paws.
Семейството знаеше, че Бианки има микрочип с телефонен номер, затова очакваха обаждане от някой, който го открие и задържи. Минали години и семейството вече било на ръба на отчаянието, когато най-накрая получили дългоочакваната вест.
„Бианки беше открит в квартал в Съмървил, Южна Каролина“, сподели Хауърд. „Той бе в много лошо състояние.“
За изненада на всички, Бианки не само оцелява сам години наред, но и пътува от родния си щат Джорджия до Южна Каролина. За съжаление за малкото момче, дългият му и изтощителен път се отразява силно на външния му вид.
„Козината му била сплъстена навсякъде, особено около очите. Беше трудно да се каже дали въобще има очи“, сподели Хауърд. „Ноктите му бяха изключително обрасли, изкривени, миришеше ужасно, а зъбите му бяха в тежко състояние.“
За щастие, човекът, който го открива се свързва с местния приют, които незабавно реагират, за да помогнат на г-н Б. Кучето било отведено във ветеринарната клиника, където започнали необходимите медицински изследвания и интервенции.
“Въпреки ужасния си вид, Бианки беше дружелюбен и изглеждаше облекчен, че е в приюта”, споделя Хауърд..
След като ветеринарният екип премахва спластената козина на Бианки, те сканирали кучето за микрочип. Облекчението им било огромно, когато скенерът отразил съответствие.
След минути Хауърд набрал номера, свързан с микрочипа на Бианки. Семейството били потресени да чуят, че любимото им куче е живо и в безопасност.
Семейството беше недоверчиво. Те казаха: „Сигурни ли сте, че това е г-н Б.?!“ Бианки вече беше в напреднала възраст, когато бил осиновен, така че семейството изгубили надежда, че ще го видят отново“, казва мъжът.
Без да губи време, един от служителите на приюта качва Бианки в колата си и потегля към семейство Дилиънс.
Тъй като бил сляп, Бианки веднага усетил по миризмата, че това са неговите стопани. „Тогава той се разчувства, знаеше, че това е любимото му семейство“, казва Хауърд.
Сега Бианки прекарва последните си дни заобиколен от топлина и любов, така както всяко едно куче заслужава – да бъде със своето семейство.
ТЕКСТ : MOZACHE
Споделете тази статия с вашите приятели!