Лагерът „Глугур“ край град Медан, на индонезийския остров Суматра, август 1942 г. Между бараките на гладуващите пленници се разхожда кльощава бяла кучка с кафяви петна. Никой не знае как е оцеляла дотук.
Младият военен от Кралските военновъздушни сили Франк Уилямс я забелязва и не вярва на очите си. „Помислих си: какво, за бога, прави тук една прекрасна английска пойнтерка, без никой да се грижи за нея? Беше слаба, но разбрах, че е боец“, спомня си той години по-късно. Подава ѝ своята шепа ориз – цялата му храна за деня. От този миг кучето не се отделя от него.
Казва се Джуди. Родена е през февруари 1936 г. в развъдник в Шанхай. Като малка става талисман на британската канонерка „Нат“ по река Яндзъ, после и на „Грасхопър“. През февруари 1942 г., при бягството от обсадения Сингапур, японски самолети потопяват кораба. Джуди оцелява, открива прясна вода на пуст остров, прекосява с моряците джунглите на Суматра и заедно с тях попада в плен.
Джуди на палубата на канонерката „Грасхопър“. Снимка: Imperial War Museums / Wikimedia Commons
В лагера пазачите често заплашват да я застрелят. Тогава Франк прави нещо невероятно: убеждава коменданта да впише Джуди в регистъра като официален военнопленник. Тя получава номер 81A и остава единственото куче с такъв статут през цялата Втора световна война. В замяна предупреждава затворниците за змии и скорпиони, лае по пазачите, когато бият някого, и носи в лагера плъхове и змии – угощение за гладните.
През юни 1944 г. пленниците са натоварени на кораба „Харугику мару“ за Сингапур. Кучета не се допускат. Франк обаче е научил Джуди да скача в чувал за ориз и да не издава звук. Три часа тя виси неподвижно на гърба му под жаркото слънце.
На следващия ден, 26 юни 1944 г., корабът е торпилиран от британска подводница, чийто екипаж не подозира, че на борда има съюзнически пленници. Франк успява да избута Джуди през един илюминатор – до водата има близо пет метра. После сам се спасява от потъващия кораб. От около 700 пленници загиват над 500.
Франк отново е заловен и откаран в нов лагер, без да знае дали кучето му е живо. Стигат до него само слухове – за някакво куче, което плувало между отломките и бутало парчета дърво към давещите се.
Минава около месец. Един ден, когато Франк прекрачва портата на лагера, нещо мръсно и кльощаво се хвърля отгоре му и го събаря на земята. „Не вярвах на очите си! Блъсна ме право между лопатките. Никога не съм се радвал толкова да видя старото момиче“, разказва той. Оцелели моряци са я извадили от водата и са я скрили от японците.
Следва още година робски труд по прокарването на железница през джунглата на Суматра. Джуди е одраскана от куршум, но оцелява и този път. След капитулацията на Япония през август 1945 г. Франк и приятелите му я качват тайно на военния кораб „Антенор“, който плава за Ливърпул.
В Англия я посрещат като героиня. През май 1946 г. Джуди получава медала „Дикин“, наричан „Кръста на Виктория“ за животни – най-високото британско отличие за храброст на животно. Наградена е „за великолепна смелост и издръжливост в японските лагери“ и за многото спасени животи. Франк получава Белия кръст на Свети Джайлс за грижите си към нея.
През 1948 г. двамата заминават за днешна Танзания, където Франк работи по правителствена програма за отглеждане на фъстъци. Там, на 17 февруари 1950 г., почти 14-годишна, Джуди е приспана след тежка болест. Погребана е в Начингуеа заедно с куртка на Кралските ВВС. Франк сам изгражда паметник на гроба ѝ с табела, която разказва живота ѝ.
Гробът на Джуди в Начингуеа, Танзания. Снимка: Imperial War Museums / Wikimedia Commons
Днес медалът и нашийникът на Джуди се пазят в Имперския военен музей в Лондон – дарени от семейството на Франк през 2006 г. „Никога не познавах Джуди, но тя винаги е била част от семейството ни. Тя спасяваше живота на съпруга ми отново и отново“, казва тогава съпругата му Дорис.
А паметникът в Танзания, години наред останал без табела, е реставриран през 2018 г. с дарения от църква в Англия.
Шепа ориз, дадена от сърце, може да ти се върне като цял живот.
Снимка на корицата: x.com/feelgoodtale
Източник: nationalarchives.gov.uk
