Тази история беше разказана от моя близък приятел Григорий, който често излиза на походи и бере гъби в гората.
Григорий работеше като ветеринарен лекар, като работата му го отвела в клиника в малко селце, разположено близо до самата тайга. Според мъжа той никога не е приветствал лова, особено ако човек практикува този “спорт” не за да си набави храна, а за забавление.
Григорий не се поколебал, когато видял мъж да насочва пушката си към глутница от водач, вълчица и три малки. Ясно било, че вълците дори не виждат ловеца и още повече, че не го заплашвали по никакъв начин. Без да се колебае, Григорий свирнал с уста и се насочил към ловеца с викове, като настоял да не стреля.
Когато ловеца си тръгнал, мъжът погледнал назад към хищниците, водачът на глутницата се приближил с пръчка между зъбите. Животното погледнало мъжа с благодарност и сложил пръчката в краката му, след което се изгубил в гъсталака, водейки семейството си със себе си.
Човекът взел пръчката у дома, днес тя е поставена в дома му на почетно място, напомняйки за тази красива история, която му доказала, че при дивите животни чувството на благодарност е много по-развито, отколкото при хората.
Споделете тази статия с вашите приятели!
