Класата не е в последния модел обувки, които носиш, нито в марковите дрexи. Не се състои от скъпи придобивки и в това колко пари имаш в портмонето си.
Не е в множеството приятели, с които ходиш по баровете, нито във високомерното държание.
Класата е в гордо изправената глава, в начина по който вървиш напред. В това, което правиш и говориш. В това да умееш да прощаваш, да разбираш, да подкрепяш.
Тя е в усмивката, в погледа, в обещанията, които си изпълнил. В тайните, които си запазил, в пътите, които си помогнал на някого.
В радостта, която си създал на нечии лица, във вярата, която си вдъхнал в нечии души, в любовта, която си дарил на нечии сърца.
Класата е доброта, красив ум, чест и достойнство!
Започнах да се питам колко ли милиона души в този момент — независимо, че са богати, красиви, очарователни — са убедени, че са излишни, нещастни, защото са сами тази вечер, предишната вечер също са били сами, а може би ще бъдат сами и утре.
Студенти, които няма с кого да излязат, възрастни, седнали пред телевизорите, сякаш те са последното им спасение, бизнесмени в хотелските си стаи, питащи се дали това, което правят, има смисъл…
Жени, които цял следобед са се гримирали и са си правили прически, за да отидат в някой бар, преструвайки се, че са там не за да си търсят компания, а само за да се уверят, че все още са привлекателни. Ала когато мъжете ги забележат и се опитат да завържат разговор с тях, те ги отблъскват с надменно изражение, защото изпитват комплекс за малоценност.
Страхуват се да не би мъжете да открият, че са самотни майки или че работят нещо безинтересно, или че не са в състояние да разговарят за политика, понеже са заети от сутрин до вечер, за да си изкарват прехраната, и нямат време да четат вестници.
Хора, които се поглеждат в огледалото и решават, че са грозни, и понеже смятат, че красотата е от първостепенно значение, се примиряват с това да прекарват времето си в разглеждане на списания за красиви, богати и известни личности.
Мъже и жени, които току-що са вечеряли и биха искали да си поговорят, както са правели по-рано, но сега имат други задължения, по-важни неща за вършене, отлагат разговора за утре, а това утре никога не настъпва.
Не си беден, ако нямаш скъп телефон.
Беден си, ако имаш скъп телефон и той не звъни…
Не си беден, ако нямаш огромна къща.
Беден си, ако имаш огромна къща, но заспиваш в нея сам…
Не си беден, ако не пиеш „Дом Периньон“.
Беден си, ако няма с кого да си кажеш „Наздраве“ с една бира…
Не си беден, ако не си центъра на вниманието.
Беден си, ако никой не забелязва, че те няма…
