Пожарникар спасява бебета рис и елен при пожар, след години двойката остава неразделна.

Джордж работи като пожарникар и не му се налага за първи път да спасява животни при пожари. В деня, в който избухнала огнена стихия в района, Джордж решил да обходи периферията около къщата, за да види дали някой човек или животно има нужда от помощта му.

Тогава той забелязал малък рис и елен, които били уплашени и сгушени едно в друго, на възраст не повече от няколко месеца. Не виждал друго решение освен да ги вземе у дома със себе си.

Мъжът оставил животните в къщата и се заел с работата си. Когато се прибрал, видял, че животните седят отново заедно, вкопчени едно в друго. Това било невероятно! Хищникът и тревопасното животно се сприятелили благодарение на общото нещастие. Оттогава те станали неразделни и никой нямал обяснение как двете животни се разбирали толкова добре.

Джордж осъзнал, че малките няма да могат да оцелеят сами в гората, затова ги оставил да живеят у дома.

След време се сблъскал с неодобрението на съседите си. Но той знел, че не може да пусне животните в природата, тъй като са свикнали с хората и не знаят как сами да си набавят храна.

Оттогава рисът и еленът заживели с Джордж. Освен тях в къщата имало и котка и кучета.

Местните жители в един глас казват, че е много опасно да живееш в една къща с диви животни.

По-рано самият Джордж и цялото му семейство били сигурни, че наистина е така. Но времето показало, че рисът все още помни добрината на човека и му е благодарен за спасението му. Той е хранен на ръка от ранна детска възраст и се кроти, лесно контактува, обича ласки и не проявява агресия.

Поведението на риса приличало на обикновена котка, просто с по-голям размер. Тя разпознавала всички членовена семейството и с времето Бенджи станал част от фамилията.

Еленчето също пораснало и свикнало с хората. Рисът и еленът все още са най-добри приятели и все така неразделни.

Понякога природата ни учудва и удивява с невероятните приятелства между мечка и вълк, рис и елен, заек и куче и т.н. , но никога не трябва да забравяме, че животните са не по-малко чувствителни и благодарни от нас хората.

Споделете тази прекрасна история с вашите приятели!