„Щастието изчезна някак от очите на българите.“ С това признание Тони Димитрова накара мнозина да се замислят. Певицата обикаля малки и големи градове с юбилейното си турне „Щастие“ и казва, че все по-рядко среща щастливи хора по улиците.
По думите ѝ преди години блясъкът в очите на хората бил нещо задължително, а днес го няма. Певицата сподели наблюдението си пред „България днес“, цитирана от hotarena.net, и думите ѝ бързо обиколиха социалните мрежи.
Турнето не е случайно наречено „Щастие“. Идеята дошла от дъщеря ѝ, която веднъж я попитала кога е била най-щастлива. Докато ѝ разказвала, Тони осъзнала, че почти всички спомени, които вади, са свързани с музиката и концертите. Днес обаче отговорът ѝ е по-широк: щастие за нея е да се огледа в очите на дъщеря си, да има верни приятели и екип от съмишленици, които вярват в песните ѝ. И да е свободна да прави това, което обича.
Тази година певицата празнува 30 години на сцената. Звездата ѝ изгрява, когато композиторът Стефан Диомов я открива на конкурс и я прави солистка на оркестър „Горещ пясък“. През 1996 г. излиза „Ах, морето“ – песента, с която печели трето място на фестивала „Бургас и морето“. Шест години по-рано Тони е напуснала работата си като машинописка, твърдо убедена, че ще стане певица.
Турнето вече мина през родния ѝ Бургас, Димитровград, Русе и Античния театър в Пловдив. Финалът ще бъде на 10 януари 2027 г. в зала 1 на НДК – точно на рождения ѝ ден. „Какъв по-хубав подарък от това да съм с обичаната ми публика на личния ми празник!“, казва изпълнителката на „Чаша кафе“ и „Обещание“.
Тони не крие и гордостта си, че Бургас ще посрещне „Евровизия“ през 2027 г. Убедена е, че градът е готов да покаже на Европа красотата на Черно море.
Най-силните ѝ думи обаче са за нещо друго. Певицата призовава българите да станат по-добри – към хората около себе си и към бездомните животни по улиците и пътищата. „Те имат нужда от купичка с вода, от малко храна и от това нечие сърце да се отвори за тях, а не от насилие и малтретиране, защото са беззащитни“, казва тя. И завършва с изречение, което звучи едновременно като въпрос и като отговор: „А нали именно човечността ни прави хора!“
Щастието не изчезва – понякога просто чака някой да го събуди с малко доброта.
Източник: hotarena.net
Снимка: hotarena.net
