В ломското село Станево хората не чакат вече пролетта да покаже същите трапове. Събират пари помежду си, купуват асфалт и сами запълват дупките по единствения път, който ги свързва със съседните села и с общинския център.
Отсечката от Ковачица до Станево е около пет километра. Част е от общинската пътна мрежа на община Лом. Местните казват, че основен ремонт не е правен, откакто пътят е построен – преди петдесет години, ако не и повече. Последното по-сериозно изкърпване е било преди над десет години.
Защо не могат да чакат? Всеки ден по шосето минава училищният автобус към Лом. Няколко пъти седмично идват колите на социалния патронаж. Когато трябва линейка, минутите са важни. Такситата често отказват повикванията. Хората искат да стигат до работа, без да чупят окачванията на колите си.
„Събираме пари и си го асфалтираме… Ръчно с лопатите“, разказват жители пред БНР. Не за първи път се залавят сами. Преди опитвали с цимент – държало за кратко. Сега опитват с асфалт. Знаят, че и това е временно, но предпочитат да кърпят, вместо да гледат как дупките растат.
Кметът Милен Милчев е на терена заедно с хората. На въпрос за общински ремонт отговаря ясно: проектът е одобрен, процедурите обаче са бавни – обществена поръчка, фирми, подизпълнители. Според него пътят най-вероятно е трябвало да започне есента, но има объркване. От Община Лом към момента на репортажа все още се очаква официален отговор по каналния ред.
Хората не крият и другото: когато се появяват екипи за „закърпване“, често се пълнят само по-големите дупки. По-малките остават. През пролетта картината се връща. Затова сегашната инициатива е и сигнал – селото не иска поредния сезон с трапове по единствения си изход.
Докато книжата вървят, в Станево лопатите вече са в ход. Пет километра не са малко, когато ги пълниш шепа по шепа. За селото обаче това не е жест за снимка – това е начин линейката, автобусът и патронажът да минат.
Когато пътят спира живота, хората сами стават мостът.
Източник: bnrnews.bg, bulnews.bg
Снимка: bulnews.bg
