Когато вълкът намери своята партньорка в живота, тя живее с него цял живот. Не го заменя с друг дори след смъртта му.
Мъжкият вълк не се мотае с друга женска, когато е обвързан за жена си, за да не се изгуби и разпръсне потомството му. По-внимателен е дори от хората.
По същия начин вълците не изоставят родителите си, когато остареят и не могат да осигурят храна. Младите вълци ловуват и носят плячка в бърлогите си, където споделят храната с възрастните си родители и малките си вълчета.
Бедуините наричат вълците “потомци на царе”… Защо ли…?!
Вълкът не яде отрова, колкото и да е гладен. Той винаги лови плячката си жива.
Верността на съпруга на вълчицата е несравнима. Тоест, той се жени само за един вълк в живота си и не я предава. Тя също не предава съпруга си. Вълкът познава децата си, защото са създадени от една майка и един баща.
В случай на смърт на един от съпрузите, траурът се извършва за срок от минимум три месеца.
Вълкът се нарича праведен син, защото е единственото животно, което уважава родителите си в старостта им.
Когато не са в състояние да последват глутницата в лова, родителите остават в бърлогата, а децата им ловуват и осигуряват храна за тях.
Качества на вълка са смелост, лоялност, самоуважение, които могат да служат за пример на много хора
