Агнес плати сватбата на внучката си Клара, но младото момиче я премахна от списъка с гости. В крайна сметка обаче, нещата взимат неочакван обрат.
Баба Агнес седеше в един от ъглите на хола с насълзени очи. Всички бяха напуснали, след като обсъдиха сватбата на Клара — по време на която Агнес заяви намерението си да не присъства, въпреки желанието си да го направи…
“Никога не съм си представяла, че този ден ще дойде. Наистина е жалко, че сега няма да присъствам” съжаляваше възрастната дама.
Агнес беше на 75 години, когато любимият й съпруг Едуард почина. Скоро след това здравето й започна да се влошава и тя се премести в Ню Йорк, за да живее със семейството на сина си. Първоначално те бяха много любящи и грижовни, но когато Агнес беше диагностицирана с деменция, нещата започнаха да се променят.
Тя можеше да чуе сина си Тимъти и съпругата му Линда да спорят почти всеки ден за това дали трябва възрастната жена да бъде преместена в старчески дом и колко скъпо би било лечението й, ако се влоши още повече. Но Агнес преглътна цялата болка и остана там, защото обожаваше внучката си.
След като съпругът й Едуард си отиде, Агнес имаше само едно желание: искаше да види внучката си омъжена. Така тя не докосна нито стотинка от парите, които спестяваше за внучката си от години.
Тя беше неземно щастлива, когато най-накрая научи, че Клара ще се жени, и предложи всичките си пари, за да помогне с подготовката на сватбата. Нещата обаче не се развиха по план.
“25 000 долара! Това са много пари, мамо! Не мога да взема това от теб”, обясни Тимъти. „Знам, че обожаваш нашата Клара и искаш да ни помогнеш, но повярвай ми, мамо, не е необходимо.“
„Но скъпа, какво ще правя с парите на моята възраст?“ — попита Агнес с крехък глас. „Знаете, че здравето ми се влошава. Дори не съм сигурна колко още ще живея. Моля, позволете ми да направя това.“
— Тя е права, скъпа — намеси се Линда, очите й блестяха от богатството на Агнес и това, че те нямаше да дадат и стотинка за празненството. — В крайна сметка тя има само една внучка. Нямам нищо против, госпожо Арнолд. Всъщност взехте правилното решение.
— Виждаш ли, дори снаха ми е съгласна, отбеляза Агнес. „Ще ви дам подробностите за моята спестовна сметка. Моля, изтеглете парите и ги използвайте за всички нужди, става ли?“
„Но мамо“ Тимъти се поколеба дали да приеме парите от своята възрастна майка, но когато тя продължи да настоява, той най-накрая се предаде.
Междувременно Клара беше всичко друго, но не и впечатлена от баба си.
„Тя няма да идва. Как изобщо можете да си помислите да поканите баба ми на сватбата? Уф, толкова ми е писнало от тази болна стара вещица!“ развика се Клара на родителите си.
— Но, скъпа — протестира майка й, — тя плати сватбата ти.
„Мамо! Това, че е платила, не означава, че е поканена. Не помниш ли какво казаха лекарите? Деменцията й се влошава. Ако тази стара вещица се появи на сватбата, кълна се, че ще отменя всичко! Няма да й позволя да развали специалния ми ден!”
“Достатъчно!” — възкликна баща й. „Тя е твоя баба. Поне прояви малко уважение!“
„Не ме интересува, татко! Сериозна съм. Тази жена няма да дойде на сватбата ми. Това е моята сватба и махам името й от списъка с гости точно сега!“
В този момент до сватбата оставаха само две седмици. Баба Агнес беше толкова развълнувана от това, но сърцето й се сви, когато чу как внучката й обсъжда премахването на името й от списъка с гости на сватбата.
За съжаление това се отрази на състоянието й с течение на времето и когато един ден Тимъти я заведе на лекар, му беше казано, че ако не се грижи правилно за нея, състоянието й ще се влоши още повече.
Когато Клара и Линда разбраха, предложиха Агнес да бъде настанена в старчески дом. „Нямаме време да се грижим за нея и не искам да развалям сватбата на единствената си дъщеря заради здравословните й проблеми“, предложи Линда.
Когато Агнес се върна от прегледа при лекаря, тя обяви, че няма да присъства на сватбата на Клара. Бедната жена също посъветва сина си да се съгласи с молбата на жена си и да я премести в старчески дом възможно най-скоро. „Знам, че се тревожиш за мен, Тим. Но не мисля, че жена ти и особено Клара ме искат тук. Най-добре е да си тръгна. Умолявам те!“ — помоли тя.
Тимъти се колебаеше да изпълни молбата на своята майка, но Агнес молеше и плачеше, че се чувства задушена в къщата през цялото време.
Агнес седеше с насълзени очи на сутринта, когато трябваше да напусне къщата и да отиде в старческия дом. Мислите й препускаха колко очарователна е била Клара като дете. Тя прекарваше летните си ваканции в къщата на баба и я обичаше повече от всичко, но с времето всички тези чувства бяха избледнели от сърцето на внучката й и остана само един подъл човек, който се срамуваше да покани баба си на сватбата защото беше болна; пациент с деменция.
В деня на сватбата Агнес плачеше, спомняйки си колко развълнувана беше през всичките тези години да види внучката си в сватбена рокля. Тя помоли медицинската сестра Линси да се обади на сина й Тимъти и да поиска адреса на мястото на сватбата.
„Просто ще я гледам отстрани и ще се върна, Тим“, каза Агнес на сина си по време на телефонния разговор. — И не се притеснявай, ще се погрижа тя да не ме види. Не искам да й развалям настроението в деня на сватбата й.
„Разбира се, мамо. Няма да те спра, ако наистина искаш. Съжалявам, че не успях да убедя Клара да те пусне да присъстваш на празненството“
„Всичко е наред, скъпи. Ти направи всичко възможно. Благодаря, че изпрати адреса.”
Развълнувана да види внучката си, Агнес се накичи в пастелна рокля и подходящ тоалет. Въпреки това, когато пристигна на сватбата, викове от стаята на Клара я спряха. По-възрастната жена разбра, че Клара и годеникът й се карат.
„Как можеш да ми причиниш това? Как може да отмениш сватбата?“ чу Клара да вика. Агнес покри устата си от шок.
„Няма да бъда с някой, който не уважава баба си и дядо си, Клара. Не мога да повярвам, че не си поканила баба си, защото си се срамувала от болестта й.“
“Да, така? Каква от това? Не исках болен човек, като нея да присъства на сватбата.”
„Уау! Клара, всички ние ще остареем в един момент. Така ли искаш внуците ти да се отнасят с теб? Какво ще кажеш за родителите ми? Те вече са в края на шейсетте. И тях ли ще изхвърлиш? Съмнявам се, че се женя за правилния човек, ти не си човек дори, ти си дявол“
„Не променяй темата, Джош. Няма да й се обадя!“
„Тогава сватбата отпада!” – отсече категорично Джош!
Годеникът на Клара беше добро момче, израснало с родителите си, бабите и дядовците. Джош обичаше животните и уважаваше възрастните хора, като за него беше истински шок случилото се, след като научил че Клара не желае да покани своята баба, за да не развали празника й.
Когато Агнес чу, че годеникът на Клара отменя сватбата, тя не можеше да не отвори вратата. “Моля те, скъпи, не прави това. Клара те обожава.”
“Бабо! Какво, за бога, правиш тук?” Клара беше изненадана.
„Просто исках да те видя, скъпа. Опитах всичко, за да се убедя да не идвам, но наистина исках да те видя в сватбената ти рокля.“
„Е, съжалявам, но тук няма сватба, г-жо Арнолд. Аз съм твърд в своето решение“, каза Джош.
“Моля те, скъпи, не. Разбирам безразсъдството на Клара, но моля те, не отменяй сватбата. Аз й простих отдавна и ти трябва да направиш същото.”
„Извинявам се, г-жо Арнолд. Имам голямо уважение към Вас, но не мога да направя това, аз не мога да бъда с човек, който няма уважение към своите родители“, категорично каза Джош, преди да си тръгне.
Клара изхлипа, докато го гледаше как се отдалечава. “Доволна ли си сега? Ти развали сватбата ни. Нали това искаше?”
„Не, скъпа, нямах това предвид…“ Агнес се приближи бавно, за да утеши Клара, но младата жена беше толкова ядосана, че изхвърли баба си от стаята.
Агнес слезе в празничния двор, оглеждайки околността. Цялата атмосфера изглеждаше потискаща. Гостите напускаха залата, мърморейки разочаровано, а Тимъти и Линда отново се караха.
Уморена от целия хаос, Агнес отиде до белите столчета, поставени в сватбената зала, и седна тихо. Тогава тя се обади на Линси и я помоли да доведе всички обитатели от старческия дом на мястото на сватбата, където Агнес бе решила да им организира парти.
Не след дълго възрастните хора пристигнаха на мястото с широки усмивки, все пак не бяха присъствали на празненство от години, виждайки радостта на всички, Агнес се зарадва. Линда и Клара я изгледаха строго, когато видяха всички възрастни хора да пристигат на мястото и да се забавляват, но на Агнес не й пукаше.
Тя се потопи във веселата атмосфера, забрави тревогите си и си наля чаша вино. Тъй като аз платих за сватбата, заслужавам да си прекарам добре. Животът е твърде кратък, за да се опитаме да направим щастливи всички. Иска ми се да го бях осъзнала преди доста време. Старата дама се замисли, докато отпиваше от чашата си с вино заобиколена от усмивките на всички възрастни хора, забравени, нежелани и отхвърлени от всички.
Не можете да избягате от кармата. Клара реши да изключи баба си от сватбата, но кармата я застигна и я накара да си вземе поука по трудния начин.
Не губете себе си, опитвайки се да направите другите щастливи.
