Сираче рискува живота си, за да спаси куче, заключено в наводнена кола. Седмица по-късно собственичката на кучето го води в къщата си и му показва стая, която му навява спомени и го кара да избухне в сълзи.
Когато всички лекари, които посети, й казаха, че не може да има деца, Хелън беше съкрушена. Изглежда, че й бе писано да остане бездетна цял живот.
„Приятелят ми познава някой, който работи в приюта. Може да си харесаш дете там…какво мислиш?“ Съпругът на Хелън Джош често я питаше. Той смяташе, че осиновяването на дете ще я излекува, но тя каза, че има нужда от време да помисли.
Един ден, докато се прибираше от кафенето, нещо се опитваше да се измъкне от канавката и привлече вниманието на Хелън. Беше Оли — безпомощно малко бездомно кученце, което се мъчеше с лапички да се покатери по стръмнината.
Странна радост стопли сърцето на Хелън, след като видя Оли. В очите й се надигнаха сълзи. “Горкото! Има нужда от нашата помощ. Да го приберем!” каза тя на Джош и се втурна от колата, за да помогне на кученцето…
„Какво кара Хелън да мисли, че Оли ще замени празнината в сърцето й?“ — учуди се озадаченият Джош. “Хммм, добре! Ако ще те направи щастлива, взимаме го с нас!” – каза той, като постави малкия Оли на задната седалка, увит в кърпа.
Оли беше уплашен и изглеждаше недоверчив към хората. Той се сви на седалката. Сълзи и страх се изпълниха в очите му, докато скимтеше на кучешкия си език. Беше уплашен и се надяваше да не го изхвърлят отново. Тогава той пристигна на едно място, което щеше да бъде неговият вечен дом.
Две години по-късно Оли вече не беше онова малко плахо кученце. Беше се превърнал в гигантска топка козина, която обичаше майка си и баща си до полуда. Оли беше не по-малко непослушно от едно дете. Той беше светът на Хелън, светлината на очите й и тя го обичаше безрезервно.
“Той е като мой син“, често казваше на хората тя. За Хелън това четирикрако куче беше нейният свят. Тя никога не толерираше хора, които не разбираха ценната им връзка.
Хелън и Оли бяха перфектното дуо майка-син. Никога не излизаха един без друг. В един такъв ден те се мотаеха заедно пред магазина, неподготвени за това, което им предстои.
„Хей, момче, изчакай в колата. Ще се върна, става ли?“ – каза Хелън, докато потупваше Оли по главата, преди да го целуне за довиждане. Заключи го в колата и се отправи към супермаркета.
Оли мразеше многолюдни места и никога не придружаваше стопанката си до магазина. Затова предпочете да се свие на предната пътническа седалка и да изчака, докато майка му се върне.
Миг по-късно имаше внезапен изблик на хаос. Хелън беше заета да пазарува и нямаше представа, че навън вали проливен дъжд. Целият район започна неочаквано да се наводнява. Хората се втурнаха към всеки отворен магазин и бутик, които можеха да намерят за подслон.
Мат, 9-годишно бездомно момче, търсеше място, където да избяга на сигурно място, когато забеляза хора, които се тълпят към магазин за хранителни стоки наблизо. Нямаше време да мисли и хукна след тях.
„Водата е влязла в магазина“, извика управителят. „Всички, качете се горе. Побързайте.“
Мат забърза нагоре с останалите. Хелън забеляза бъркотията и се разтревожи. “Какво стана?” — попита тя. Всичко, за което можеше да мисли, беше Оли, заклещен в колата.
„ОЛИ… О, Боже мой, оставих кучето си в колата“, извика тя, тичайки към прозореца. „Кучето ми е блокирано в колата. Някой, моля…“
Мат погледна навън и видя колата, която Хелън посочи, беше на ръба да се потопи във внезапното наводнение. Беше я страх да излезе, защото не можеше да плува. За щастие, Мат разбра безпокойството на Хелън и се затича да спаси домашния си любимец.
Той грабна железен прът от ъгъла и хукна надолу. Хей, хлапе, къде отиваш, ще се удавиш“, крещяха някои. Но Мат се направи, че не ги чува, защото беше решен да спаси Оли.
Той се справи със свирепите течения и доплува до колата, надникна през прозореца и видя изплашеният Оли да го гледа с големи кафяви очи сякаш казваше “Спаси ме, човеко. Извади ме. Не мога да дишам и ме е страх”
Мат счупи прозореца с пръта и сграбчи Оли за нашийника му. “Спокойно момче, спокойно. Ела тук…”, каза той, страхувайки се, че кучето ще го ухапе. Но Оли размаха опашка и се подчини. Той беше изваден жив и здрав.
„Бебето ми… Оли… Слава Богу, че си в безопасност!“ — извика Хелън, когато Мат грабна кучето и го качи на покрива на колата. След това се качи до Оли, като го потупа нежно, за да остане спокоен и да не се плаши, гледайки течението надолу.
Минути по-късно пристигна спасителен екип, който изведе хората на безопасно място. За щастие дотогава беше спряло да вали, което улесни задачата им. Спасителният екип помогна на Мат и Оли да се спасят.
— Оли! — извика Хелън. Тя разплакана прегръна и целуна кучето си няколко пъти, без да може да си прости, че го е оставила само в колата. „Толкова съжалявам, бебе мое. Какво щях да правя без теб? Моля те, прости мамо“, изхлипа тя.
Хелън погледна Мат и започна да плаче още повече. “Не знам как да ти благодаря дете. Днес ти спаси живота на бебето ми.”
Мат й се усмихна и стана, за да си тръгне.
“Чакай малко… къде отиваш? Родителите ти не са ли тук с теб?” – попита го тя.
„Нямам родители или дом“, отговори Мат. „Трябва да тръгвам. Мястото, където спя на близкия паркинг, трябва да е било унищожено от наводнението. Трябва да намеря по-безопасно място за престой.“
Хелън беше шокирана. — Трябва да си намериш по-безопасно място?
„Да! Спя върху купчина стар картон, който намерих в контейнера за боклук. Сега сигурно е мокър и съсипан“, отговори Мат. — Трябва да търся нов картон, за да си оправя леглото.
— Но защо живееш на улицата? — попита Хелън, любопитна да научи повече за любезното момче.
Оказа се, че Мат е загубил родителите си при инцидент преди няколко месеца и няма кой да го приеме.
„Спях на леглото си, когато живеех с родителите си. Имах голяма спалня с огромни плакати на моите любими коли и много играчки. Сега всичко това ми липсва”, спомня си той.
“А ти нямаш ли леля или чичо? Нямаш баба и дядо?” — попита Хелън.
Мат зарови лице в дланите си и започна да плаче. „Нямам никого. Родителите ми бяха продали къщата и планираха да се преместят в чужбина. Но те загинаха при пътен инцидент и чух хората да говорят на погребението, че ме изпращат в приют. Затова избягах, защото бях уплашен. Не исках да отида в приют.”
Хелън съжали Мат и беше трогната от неговата невинност. Тя осъзна, че той се нуждае от нещо повече от нейната благодарност. „Той има нужда от дом и някой, който да го обича“, помисли си тя и се върна да се срещне с момчето седмица по-късно.
Джош и Хелън отидоха до паркинга, за да намерят Мат. Видяха го свит върху купчина стар картон. „Хей… Мат, събуди се… Хей…“ каза тя, разтърсвайки заспал Мат.
Момчето се стресна, като ги видя. Не разбираше защо са дошли за него. Оли изтича от колата и започна да ближе лицето на Мат. Беше объркан и щастлив едновременно. Кучето все още го помнеше и това го разплака.
— Елате с нас — каза Хелън.
Мат беше озадачен. — Да дойда, но къде?
“У дома!” – отговориха Джош и Хелън, помагайки на шокирания Мат да стане.
Те го закараха до дома им и му показаха новата му стая — пълна с играчки, цветни плакати с коли и пухкаво легло към ъгъла, точно както мечтаеше и имаше някога.
Мат прегърна Джош и Хелън и прекара няколко минути в плач. „О, Господи, това моята стая ли е?“ — извика той, неспособен да сдържи сълзите си, след като се огледа. „Изглежда почти като спалнята, която имах, когато родителите ми бяха живи.“
— Да, всичко е твое! — отвърна Хелън с насълзени очи. Мат беше най-щастливото дете този ден и скоро след това беше законно осиновен. Джош и Хелън никога не съжалиха, че нямат собствени деца. За тях Оли и Мат бяха двете причини да живеят, да се смеят и да бъдат щастливи. Те бяха тяхното небе, тяхната земя и всичко около тях.
Бъдете добри с тези, които са добри с вас. Мат изведе кучето Оли на безопасно място от потъващата кола. Добротата му бе възнаградена, когато Хелън и Джош го осиновиха като свой син.
Споделете тази статия с вашите приятели!
