Джулия спря погледа си на малко бяло коте, което било било до дома й. Тя решила да го прибере вкъщи, но с течение на времето забелязала необичайното поведение на бебето. Котето очевидно растяло твърде бързо и ставало необичайно голямо.
След 8 месеца размерите на красивото коте се доближаваха до тези на възрастна немска овчарка. Освен това през нощта котето придобило навика да ръмжи, което в началото било доста притеснително.
Жената осиновила котето, когато било все още много малко. Дори се наложило известно време да го храни с биберон, тъй като Магнус бил слаб и не можел да яде твърда храна.
Този период обаче бързо отминал. Магнус вече бил станал по-силен до края на първия месец, свикнал с новия си дом и станал доста по-уверен в себе си. Той изисквал все повече и повече храна, отказвал гранули и Джулия започнала да му купува почти само месо.
Благодарение на пълноценната диета, Магнус продължил да расте бързо. Характерът му също се променил. Въпреки че все още обичал стопанката си, той не проявявал интерес към други хора. До края на годината котката вече тежала повече от 14 кг, което било значителна цифра дори за породата Мейн Кун.
Джулия също забелязала, че Магнус започнал да ръмжи, особено през нощта, близо до вратите. Вероятно се опитвал да защити къщата, като действително имал отлично обоняние и слух, според стопанката.
Очевидно жената е донесла у дома хибрид на Мейн-Куун с друга голяма порода. Сега тя планира да заведе домашния си любимец на специален генетичен тест, за да може да се определи точната порода на животното.
Без значение от размера си, Магнус бил много спокйно коте, въпреки че ръмженето му продължава през нощта.
Понякога, не ние намираме своите любимци, а те нас, колкото и различни да са, винаги ги обичаме и подкрепяме. Споделете тази история с вашите приятели!
