Димитър Иванов е на 32 години. Живее в село Бяла река, община Първомай. След години в Съединените щати се връща у дома, за да поеме семейното животновъдство – около 150 крави. Успоредно с работата във фермата прави нещо, което рядко влиза в новините: в работилницата си поправя и дарява инвалидни колички. Без пари. Без реклама. Досега – близо 700.
Идеята не идва от голям план. Преди около седем години, докато разчистват стара къща с приятел, двамата намират две нови, неизползвани колички. Чудят се какво да ги правят и ги обявяват в социалните мрежи. За минути телефонът му звъни десетки пъти. Даряват ги почти веднага. Тогава Димитър разбира колко хора чакат именно това – средство, с което да излязат от къщи.
Оттогава пратките пристигат от цяла България, а също от Австрия и Швейцария. Той е инженер по образование и сам ремонтира онова, което може да се спаси. Количките стигат до хора у нас, а помощта минава и към Сърбия и Северна Македония. Учредител е на фондация „Заедно за доброто“.
За някои една такава количка променя деня изцяло. Иванка от квартал „Дебър“, след диагноза множествена склероза, дълго време почти не излизала. „Най-много до пътя да изляза, тук до вратата, и се прибирах“, разказва тя. След дарената количка ходи до магазина и до градинката, за да види детето си. Самата тя казва, че нова количка струва около 2000 евро – сума, която не може да си позволи.
През последните месеци Димитър обръща повече внимание на специализирани съоръжения за деца. Базовите колички и тоалетните столове за възрастни често се поемат от Здравната каса, а детските пособия рядко се субсидират. Сред получилите помощ е и майка на шестгодишно момиче с тежка диагноза – позиционираща маса и терапевтични пособия, които ползва и в работата си с други семейства.
Признанието идва след години тиха работа. Димитър е номиниран за „Будител на годината 2026“ на БНР. Отличен е и в конкурса „Големите – Малки 2026“; отличието му е връчено от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова. По-рано е сред наградените в конкурса на „Марица“ – „Фермер на Тракия“. Съветник е и в общинския съвет в Първомай.
Самият той говори просто. Свободното време му отива за ремонти, но горивото е друго: „емоцията на хората, когато даряваме помощните средства“. Моли онези, които имат забравена количка в къща или апартамент, да я дадат – независимо от състоянието. И онези, които имат нужда, да се обадят.
Доброто не чака сцена. Започва с две колички в стара къща и с човек, който решава да не ги остави там.
Източник: bignews.bg, marica.bg
Снимка: bignews.bg
