Куче губи малките си в пожар и изпада в депресия, докато не открива отново щастието

Няма по-голяма болка от това да загубиш тези, които обичаш. Проучванията показват, че емоционалната болка боли повече от физическата. И това не важи единствено за хората, но и за животните.

Но с любящо семейство и приятели надеждата никога не се губи и историята на кучето Дейзи е добър пример за това.

Дейзи беше едно жизнено куче, което живееше в плевнята на стопанката си Джесика Уудръф и няколко други прекрасни животни.

Тя току-що бе родила седем кученца и тъкмо бе изпитала радостта от майчинството. За жалост шастието й било прекъснато от ужасна трагедия. Оборът, в който живееха Дейзи, нейните малки и всички животни, случайно се подпалва от нагревателна лампа.

За щастие, Дейзи не била в обора, когато избухва пожарът, но нейните седем триседмични малки, заедно с четири кози и едно прасе, нямали този късмет. Дейзи дори се опитала да влезе в огъня, за да спаси малките си от горящата плевня. Но Джесика, която не искала да загуби и Дейзи, я задържала, виждайки колко бързо огънят поглъща хамбара.

За минути огънят превърнал хамбара в пепел. Стихията не пощадила нищо, включително сърцата на Джесика и Дейзи. Те били разбити от ужасната трагедия, особено тежко приела всичко това Дейзи. Тя многократно минавала над изгорелия обор и плачела за кученцата си. Гледката на такова жизнено куче, потънало в депресия и скръб, разбило сърцето на Джесика. Жената знаела, че ако това продължи, нямало да мине много време, преди да загуби и Дейзи.

За щастие, сестрата на Джесика решила да вземе нещата в свои ръце и да открие с помощта на социалните мрежи кученца сираци, които имали нужда от майка. За тяхна приятна изненада те срещнали Лорна Мърфи и нейните осем кученца. Кучето на Лорна – Клои починало след раждането, оставяйки стопанката с осем осиротели паленца.

Без да губи време Джесика се среща с Лорна и веднага уговоря време и място, където Дейзи да се срещне с осиротелите кученца. Щом видяла кученцата, съкрушената майка веднага се отнесла към тях като към свои и започнала да ги кърми.

В продължение на няколко седмици Дейзи се грижила за осиротелите кученца, като през това време усмивката се върнала на муцунката на милото животно. Дейзи и осемте кученца били с разбити сърца от трагичните загуби, но заедно те си помогнали да се излекуват.

Историята на храбрата майка, която намира щастието в осем чужди кученца ни напомня, че няма значение колко ужасна може да е бурята, просто трябва да продължите да живеете, защото слънцето ще грее отново и ще грее по-ярко от всякога.

ТЕКСТ : MOZACHE

Споделете тази статия с вашите приятели!