Загубата на домашен любимец е истински удар за всеки един човек.
Всъщност за повечето от нас кучетата стават членове на семейството… те се радват, съзряват, страдат и остаряват с нас…
Всеки, който мисли, че е загубил куче след като си е отишло от този свят, е погрешно.
Кучетата никога не умират. Изморяват се, остаряват, костите ги болят, но не умират. Те живеят в хармония от миризми – цветя, кокалчета, миризмата на друго куче… но най-много от всичко обичат миризмата на вас… на своят стопанин.
Разходките с вас са всичко, което имат… вие правите неговият свят перфектен! А в един перфектен свят те не могат да умрат… те винаги ще са си там до вас, до последният си лай, до последното близване по нослето, но и след това… те просто ще заспят в сърцето ви… ще заспят един малко по-дълъг сън и ще ви чакат с нетърпение да се появите, ще ви чакат ей там пред входната врата – махайки с опашка… опашка, чиито движения сякаш нежно прошепват : „Благодаря, че ми предостави най-уютното, най-грижовното и най-топло място за сън… мястото в твоето сърце!“.
Ценете своите четириноги другари, те са едно малко богатство в един свят изпълнен с интереси и злоба… Сърцата им може да са малки, но са пълни с чиста любов, но не модерна любов… а от онази старата, истинската любов… Те винаги ще са някъде там и ще ви наблюдават с нежните си очички и влажно носле…
памет на всички наши ангелчета, които вече не са сред нас, и които ни научиха на истинска любов и приятелство!
Споделете тази прекрасна статия с вашите приятели!
