В местността Карелия, (земя поделена между Финландия и Русия) известна още като „Земята на езерата“, мечка и малките й мечета се озовали в капана на дивата природа.
Мама меца се опитала да преплува широкото езеро заедно с малките, но течението било изключително силно, а водата била ледена. За жалост двете мечета не успели да се справят с бързеите. Точно когато ситуацията изглеждала безнадеждна, зад завоя на езерото се появила лодка с рибари, които били готови да помогнат.
На тези места кафявите мечки се чувстват като царе на гората, защото в природата за тях няма реална заплаха от други диви животни. Може би поради това майката мечка е подценила силата на малките си. Тя лесно преплувала широкото езеро Вигозеро, почти до реката, но течението отнесло малките настрани и те бързо се изтощили в ледените води.
В този момент рибарите се появили на хоризонта и бързо разбрали какво се случва. Те доплували до малките и ги извадили от водата с помощта на рибарска мрежа. Малките вече били твърде уморени, за да реагират на случващото се с агресия. Мъжете решили да оставят малките малко по-надолу по течението, за да не безпокоят майката мечка, и след като се отдалечили от мястото, мъжете станали свидетели на трогателната среща на майката със своите малки.
Тази история ни напомня за очарователната и сложна връзка между хората и дивата природа, където дори в най-екстремните ситуации може да възникне възможността да се помогне на друго живо същество. Така както те имат нужда от нас, така и ние имаме нужда от тях.
