Ако загубиш своята майка, губиш частица от душата си.

Ако майка ви вече не е на този свят, тогава знаете колко непоносима е тази болка. Да, времето минава и изглежда сякаш е станало малко по-леко, но подобно чувство на празнота не може да се запълни с нищо…

Майките са най -силните хора в света. Готови са да направят всичко за детето си. Те винаги са готови да помогнат, каквото и да се случи. Те се грижат за нас по начин, който никой друг не би могъл. Те ни подкрепят във всички ситуации, обичат ни независимо от всичко, помагат ни по трудния жизнен път.

Любовта между майка и дете е неразрушима

Дори един от тях да умре, тази връзка ще остане завинаги. Прекарваме девет месеца неразделно с майка си, докато се развиваме ембрионално. И когато дойдем на този свят, ние първо виждаме точно нея. Тя е човекът, който се грижи за нас през целия живот, а вероятно и след смъртта.

Мама се опитва да ни предпази от цялата жестокост на този свят. Тя винаги ще бди над нас някой да не ни направи нещо лошо.

Да бъдеш майка е призвание за цял живот

Не знаем колко пъти майка ни е плакала заради нас, макар и скришом, защото не е желала да изглежда слаба.

Може да е била разстроена за нашето здраве, проблеми в училище, проблеми в работата… За много неща. И не знаем също колко молитви е отправила към Бога, за да ни помага и пази. За нея винаги си оставаме деца, независимо от възрастта и общественото ни положение.

Майчината любов е безплатна. Тя ни е дар от Бога, майките обичат с цялото си сърце и душа, просто защото са майки. Това е единствената причина.

Загубата на майка е огромна скръб

Загубвайки майка  си, губим най-близкия, обичан и скъп човек. Подобна скръб ни измъчва дълго време. Тези психически рани никога не заздравяват, а само леко затихват и то в продължение на много, много години.

Не очаквайте, че един ден всичко ще свърши и скръбта няма да е толкова осезаема. Смъртта на майката не се забравя. Тя променя не само нас, но и всичко около нас.

Това тъжно преживяване, без значение на колко сме години. Приятели и познати няма да могат да ни помогнат да се справим с това, ако не са преживели същото.

Те просто не знаят какво да кажат и да направят в такава ситуация. Затова не се изненадвайте или обиждайте, ако хората се опитват да отклонят подобен разговор в друга посока. Така или иначе никой не може да ни утеши…

Единственото нещо, от което се нуждаем в такъв момент, е просто да поплачем и да говорим с любим човек.

Най-добре е да помислите какво би казала майка ви, ако ви види как страдате. В крайна сметка последното нещо, което тя ще иска, е да ви причини такава непоносима болка.

Ако след смъртта на майка си я сънувате през цялото време, това е само защото сте много притеснени. По този начин вашето подсъзнание отказва да приема случилото се.

Спомнете си какво сте искали да правите с майка си, но не е останало време. Направете го сами, в нейна памет…

Всички хора умират. И разбира се, когато става въпрос за близките, ни е трудно.

Но тяхната любов остава с нас завинаги и ние сме длъжни да живеем независимо от всичко.

Не бива да рухваме при смъртта на любим човек, трябва да мислим така – добре е, че сме живели заедно и ни е направил щастливи.

Но най-важното е да ценим майките си и всеки друг любим човек, докато са живи. Защото никой не е вечен.

Наберете номера на майка си и й кажете колко я обичате, цените и уважавате. Това е най-доброто, което може да направите за нея…